Знаеш ли, има в моменти, в които ми се живее;
в които не искам просто да съществувам,
а да живея в истинския смисъл на думата.
Да грабя с пълни шепи от живота.
Има моменти, в които искам да дам
всичката си любов на околните.
В тези моменти си вярвам,
че имам останала любов в себе си.
В тези моменти си представям един друг живот,
където семейството ми не е разбито,
заедно с хората в него.
Представям си, че цялата ненавист не съществува.
Представям си, че съм добър човек, добър приятел.
Не перфектен, не, разбира се, че не.
Но човек, който е човек, в пълния смисъл на думата.
Представям си, че съм като онези хора,
които са сякаш дишащи звезди,
които озаряват всичко и всички около себе си;
защото аз съм ходеща буря, рушяща всичко,
започвайки от самата себе си.
Представям си, че съм от онези хора,
към които не можеш да изпиташ нищо друго
освен любов.
И тя да е напълно заслужена.